Адвербиализация и препозиционализация на предложни съчетания в старославянски език

Обект на изследване в статията са наречните и полунаречните съчетания (с непълна лексикализация), образувани чрез сливане в едно словесно цяло на самостойна и служебна дума – предлог в средновековния български език. Изследването е структурирано на класификационен принцип, систематизирайки емпиричния материал според различни критерии – първо в обединения въз основа на участващия при словопроизводството предлог, в рамките на всяко отделно обединение – с оглед на обстоятелството, което означават новообразуваните наречия (за място, време, начин, количество, причина), и най-сетне – на базата на лексико-граматичната принадлежност на мотивиращата дума (съществително, прилагателно, числително, наречие, предлог). Във всеки конкретен случай се анализира пътят на адвербиализацията, проследяват се системните връзки на новообразуваната наречна единица.