Půda jako základ obrazu české národní identity v ruralistické literatuře

Чешката народна самостоятелност беше много важен предмет на социанo и културно обсъждане в 20-то десетилетие на 20-ти век в Чехия. Тази дискусия беше заглушена във следваща декада по причина на икономоческата криза в началото на 30-те години. Периодът, кога тема на чешката народна идентита беше важно отново, стана в моментта на нарастваща опасност от национализъм в Германия. Това се открива в чешката литература. В литературната историа има течение, който тематизира селския живот. Авторите използват почвата като симбол — тя представлява семейство и народна памет. Връзката между почвата и хората (които живеят и работат на тази пръстта) повлияе характеристика и поведение на ги, и то е приемано като дял от народната самостоятелност. Тази студия се занимава с избрани новели, именно Puszta (Josef Knap, 1937) и Ztracená země (Václav Prokůpek, 1938), и открие, как е изобразена чешката народна самостоятелност и как този произведения изобразяват развитието на съвременната дискусия.