Афективното естество на реализма – за не-човешките субекти в прозата на Вилхелм Мах

Статията разглежда мястото на творчеството на Вилхелм Мах през 60-те години на ХХ век в полската проза, когато се смята, че романът има основно познавателни цели. Мах не се противопоставя пряко на тази тенденция, но основният проблем, който го интересува, е какво превръща литературата в преживяване. Статията проследява развитието на този въпрос в творчеството на писателя, съсредоточавайки се върху епизоди и фрагменти от неговата проза, в които са описани мъчения и убийства на домашни животни. Тези сцени показват основните механизми за предаване на афекти в прозата на Мах. Техният анализ показва, че според писателя литературата работи тогава, когато е в състояние да предаде афекта и да създаде условия за неговото пълно изразяване. Поставена е хипотезата, че афективният реализъм, който търси Мах, може да бъде четен като контекст и контрапункт за прозата на Блага Димитрова.