Enlightened Travelers and Their Mental Maps

Enlightened Travelers and Their Mental Maps The issue of mental mapping of Eastern Europe (Wolff), posed during the Enlightenment, and the similar problem of the image of the Balkans (Todorova), are both multifaceted. This paper deals with three aspects of these processes and seeks to analyse them through the prism of the Orientalism-Occidentalism opposition. The article opens with a very general description of the Oriental mental maps on the part of 19 th -century Bulgarian revolutionaries and modernisers. Most characteristic in this respect are the diaries of those convicted to exile in the Diarbekir fortress. I then turn my attention to texts by influential foreigners who arrived in Bulgaria immediately after 1878, including especially the publications by the Czech historian and Slavonic scholar Constantine Jirecek and some of the reactions they provoked. The article reveals common elements in both the foreign perspective on the inhabitants of the Orient/the Balkans/Bulgaria and the Bulgarian perspective on the Occident/Western Europe. A hypothesis is proposed that what the analysed texts portray is not a general clash between traditionalism (patriarchal culture) and modernity but rather a very particular conflict over which group should perform the role of the “civiliser” of Bulgarian society. Both sides of the conflict made instrumental use of existing discourses, be it modernist or patriarchal, Orientalist or Occidentalist. Oświeceni podroznicy i ich mapy mentalne Problem mentalnego kartografowania Europy Wschodniej (L. Wolff), jak tez Balkanow (M. Todorowa), od czasow oświecenia jest wieloaspektowy. Artykul charakteryzuje trzy spośrod tych aspektow i poszukuje związkow pomiedzy nimi, poprzez analize opozycji orientalizm – okcydentalizm. Na początku prezentuje najogolniej mapy mentalne bulgarskich rewolucjonistow i przedstawicieli nowoczesności z XIX wieku na Balkanach (Orient). Najbardziej charakterystyczne pod tym wzgledem są dzienniki skazancow z twierdzy tureckiej w Diar-Bekir. Nastepnie moja uwaga skupia sie na tekstach wplywowych cudzoziemcow, ktorzy znaleźli sie w Bulgarii bezpośrednio po 1878 roku, a wśrod nich w centrum mojego zainteresowania znajdują sie niektore publikacje Czecha Konstantina Irecka i reakcje na nie. Artykul jest probą zarysu punktu widzenia cudzoziemca w stosunku do przedstawicieli Orientu /Balkanow/Bulgarii i bulgarskiego dystansu w odniesieniu do Okcydentu /Zachodu/ Europy. Material analizowany sklania ku hipotezie, ze nie o zderzenie miedzy tradycjonalizmem (patriarchalną kulturą) i nowoczesnością idzie, ale o konkretną walke o odegranie roli "cywilizatora" bulgarskiego spoleczenstwa. W tej walce oponenci wykorzystują instrumentalnie dostepne dyskursy, modernistyczne, czy tez patriarchalne, orientalne, czy okcydentalne. Просветени пътешественици и техните ментални карти Проблемът за менталното картографиране на Източна Европа (Л. Улф) от Просвещението, както и сродния му проблем за отношението към Балканите (М. Тодорова) имат многобройни аспекти. Статията очертава три от тях и търси връзките им, видени през опозицията ориентализъм – оксидентализъм. В началото са представени най-общо менталните карти на българите революционери и модернизатори от ХІХ в. на Ориента. Те са особено характерни за мемоарите на заточениците в Диарбекир. След това вниманието се насочва към текстовете на влиятелни чужденци, попаднали в България непосредствено след 1878 г., на първо място някои публикации на чеха Константин Иречек и някои реакции към тях. Разкрити са общите елементи в ориенталистката гледна точка на чужденеца и оксиденталистките възражения на българина. Изказва се хипотезата, че в случая не се наблюдава сблъсък между традиционно (патриархално) и модерно, а конкурентна борба за ролята на "цивилизатора" на българското общество. В тази борба опонентите използват инструментално наличните дискурси, били те модернистки или патриархални, ориенталистки или оксиденталистки.