English (United Kingdom)

https://curated-unify.zendy.io/wp-json/zendy-region/v1/featured_content/oa?rat=en

https://curated-unify.zendy.io/wp-json/zendy-region/v1/highlighted_journal/

Global: Zendy Plus annual

Presents the access of premium content as premium feature

Premium Content

Presents the keyphrase highlighting as premium feature

Keyphrase Highlighting

Presents the summarisation as premium feature

Summarisation

Insights

Presents the pdf analysis as premium feature

PDF Analysis

Presents the zaia usage as premium feature

ZAIA

Global: Zendy Plus monthly

Global: Zendy Tools annual

Global: Zendy Tools monthly

Global: Zendy Free Plan

English Abstract: The subject of this article are the factors and reasons for the bad results in reading of the Bulgarian 15-year-old students in PISA’s international studies. The reference points of the analysis are the critical results from the last four studies – 2000, 2006, 2009 and 2012. The aim of this analysis is to bring up for discussion unformulated topics and reading angles which have not been covered, which may explain the reason for the critical results in reading, including in the European Union as a whole. The goals of the report are to look for arguments and evidence in communication theory, in the conclusions of sociological studies and to summarize the factors which may lessen the ongoing preoccupation with “mass non-reading” or the “drop in reader’s literacy”. Eight reasons for the critical state of reading literacy have been drawn: 1) basic illiteracies which stem from the incorrect attitude towards reading as a cultural technology; 2) the stereotype “book = literature”; 3) the stereotype “book = paper”; 4) helplessness of sociological tools; 5) the manipulative side of reading; 6) the harmful side of reading; 7) reading mutations; 8) the erroneous statement “Young people do not read”. The scientists are presented with proposals to concentrate on two academic points: “Theory and practice of reading” classes on each educational level and focusing research efforts to improve readership culture of adults, including development of the so called “Acmeology of reading”.Russian Abstract: Объектом статьи являются факторы и причины плохих результатов в чтении болгарских 15-летних школьниках в международных исследованиях PISA. Начальной точкой анализа являются критические результаты последних четыре исследований – 2000, 2006, 2009 и 2012 г. Цель анализа состоит в том, чтобы поставить на обсуждение темы и незатронутые ракурсы чтения, в которых могут прятаться причины критических результатов грамотности чтения, в том числе всего Европейского Союза. Заданиями статьи являются: поиск аргументов и доказательств в коммуникационной теории, в выводах социологических обследовании, а так же и обобщение факторов, которые могли бы облегчить нескончаемое беспокойство по поводу „массового не чтения“ или „коллапса в читательской грамотности“. Выявлены восемь причин критического состояния грамотности чтения: 1) Основная неграмотность в результате плохого отношение к чтению, как культурная технология; 2) Клише „книга = литература“; 3) Клише „книга = бумага“; 4) Беспомощность социологических инструментов; 5) манипулятивная сторона чтения; 6) приносящая вреду сторона чтения; 7) мутации чтения; 8) искаженное утверждение „Молодые люди не читают“. Формированы предложения к ученым сконцентрироваться на двух академических ракурсах: на обучении „Теория и практика чтения“ на каждом уровне образования, и на том, как направить научно-исследовательскую работу на усовершенствование культуры чтения взрослых, в том числе на развитие так называемой „Акмеологии чтения“. Bulgarian Abstract: Обект на статията са факторите и причини за лошите резултати по четене на българските 15-годишни ученици в международните изследвания на PISA. Изходна база на анализа са критичните резултати от последните четири проучвания – 2000, 2006, 2009 и 2012 г. Целта на анализа е да постави да обсъждане неформулирани теми и незасегнати ракурси на четенето, в които би могла да се крие причината за критичните резултати по четивна грамотност, включително в целия Европейски съюз. Задачите на изложението са да потърси аргументи и доказателства в комуникационната теория, в изводите на социологически проучвания и да резюмира факторите, които биха могли да облекчат нестихващата тревожност относно „масовото нечетене” или „срива в читателската грамотност”. Изведени са осем причини за критичното състояние на четивната грамотност: 1) базови неграмотности, произтичащи от неправилно отношение към четенето като културна технология; 2) клишето „книга = литература“; 3) клишето „книга = хартия“; 4) безпомощността на социологическите инструменти; 5) манипулативната страна на четенето; 6) вредната страна на четенето; 7) мутациите на четенето; 8) грешното твърдение „Младите не четат“. Формулирани са предложения към учените за концентриране върху два академични ракурса: обучение по „Теория и практика на четенето“ във всяка образователната степен и за насочване на изследователските усилия към усъвършенстване на читателската култура на възрастните, включително развиване на така наречената „Акмеология на четенето“.

The Shadows of Reading: Reasons for the Bad Results of Bulgarians in PISA studies